Самотни хорица сме в забързан живот
в успехи, провали минават ни дните,
забързани в своя поход към златен кивот,
изпускаме всичко, което осмисля душите.
Самотни сърца сме, сред други милиарди
обичаме себе си, за другите к'во ни боли,
ограбваме с лека ръка различни човешки съдби,
а себе си бием в гърдите – вижте ни к'ви сме добри
© Калоян Тодоров All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
