Поредният залез посрещам на гара,
поредна цигара дими във ръка.
Помня, че с теб искахме да пътуваме двама,
а не да стоя по пейки сама.
Красиво е това местенце, но малко боли,
че чарът му не можеш да видиш и ти,
закътано нейде, по незнайни пътеки,
далеч от страховете и шумовете нелепи.
Поглеждам ръката, цигарата изгоряла,
димът от фаса рисува раздяла.
Време за път е, път към следваща гара,
залеза там да посрещам сама със цигара.