Самотникът
Самотникът на гръб понася своята мечта,
като вързопче изтърбушен просешки багаж,
като обичта, но истинската, не лъжата.
Самотникът пак крачи бавно във нощта
и няма чар във къщи, нито топлина -
тя накъде е в светещите нощем стрехи
на недостъпни, но уютни домове.
Самотникът си крачи, понесъл си мечтата,
подобно дъжд валят по капчици надежди,
а истинският стича се по мократа коса
като сълзи, прикривани от гордите му вежди. ...