Сломено придвижвам се напред,
задавен в собствените сълзи.
Студено е, защото съм със сърце от лед,
познанството ми с теб това остави.
Напред не знам какво ще видя,
но дори и не помислям за това.
Не следвам път или чужда диря
и без водач натам вървя.
Къде е там, и това не зная,
но по-добре ли ще е да се спра.
Нестигнал никъде, някъде в безкрая,
в бягството си от тази самота.