Самоубийство
Ръката със юмрук ще прегърне пистолета...
В миг куршумът преобърна куп от съдби,
да поправя грешката изпуснах момента,
злото не ще властва само в свои си води.
Не намери утеха душата ми проклета,
не заслужи светлина за утрешни дни.
Изгубих прекалено много по пътя -
няма искрица надежда в очите ми.
Убиец съм според регламента.
Погубих живота си - грях за моите деди.
Спомени минаха като на лента.
Засмукаха локви от кръв родните земи!
© Слав Петров All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
