Oct 18, 2019, 6:43 AM

Самоусъвършенстване

927 2 2

Най-великият урок на живота е балансът.*

 

Ала нима! - питам се.

Дали съдържа само мъдрост?

Дали не е урок

от незавършена

книга?

 

Дали не е между

“да” и “не” балансът –

извор на съдбата -

за да обичаме първо

самите себе си?..

 

Eх ти, разнежена моя лира

по пътищата мои - незрими!

О стихийо, ти недей,

не те тълкувам!

 

Имаш доброта, идеали...

Имаш вяра и мечти.

Не гледай само с очите си,

сякаш като в плен

закърмен от

ума си!

 

И не се разпъвай там,

когато понякога е твърде тъжно!

Творческият ти поглед е облечен

в шепота на слово от цвят.

Остави, нека балансът

адски те боли!..

Ти създай

себе си!

 _____________________

* Нека се научим да се учим !

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всеки има очи само за това, което може да понесе умът му. Всеки твой стих ме хвърля в дълбокото, задълго.
  • Твоята мъдрост винаги ме приземява...
    Благодаря ти за това стихотворение.
    Ще го запомня! Благодаря!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...