Миличка, сънувах теб и мен, в легло с чаршафи от сатен,

сънувах две тела, слели голота и чифт безсрамни устни,

целуващи твоята нежна кожа.

Сънувах сън, облян в топлина и две треперещи ръце,

докосващи твоята душа.

Непознато чувство бе това, да се влюбиш под дъжда,

да обичаш две неща и да забравиш всичко, когато те докосна.

Когато в очите ти погледна, помня онзи спомен така незаличим,
         така болезнен. Онзи ден така прекрасен, в който ти беше с мен,

онзи сън, в който те целувах наистина.

Нежни ласки, устни от коприна,

усещам пак по цялото си тяло и не издържам вече,

без да знам, кога ще дойде ден да бъдем заедно.

Обичам те и знам, че в този сън ти беше с мен,

докосвах твоята коса, гмурнах се в очите ти дълбоки,

устните ми докоснаха твоите, бъди моя...

Онази нощ, крещя, боря се и бягам, но знам, че беше истина.

И сега докосвам теб и искам пак да те целуна,

но ледени са вече думите, ласки от лед и много мъка има в теб и мен,

няма вече устни от коприна, край на този сън пореден.

Как живее се така...?

Болка, мъка и тъга, но този ден ще дойде, няма да издържа,

не се предавам на страстта, но искам две тела в нощ вълшебна
         да разкрият смисъла на любовта...