На Р.К.
Oсобен вид коприна е това.
Окръжности от фибри оцветени прегръщат полукръглата дъга.
Лъчът пречупен всеки цвят променя в различните моменти на деня.
Нюансите преливат и се сменят... Вълшебни лупи теглят светлина -
в пастелени отсенки я улавят или в контрастни, ярки багрила.
Загадъчната, тиха мараня.
Особен род коприна е гласа.
Понякога завихрена плющи и милва разтопяваща Сърцето,
а друг път милостива шумоли, щом с тюлен плащ целува раменете.
Най-фината и гъвкава дантела, която поразява с твърдостта
на гънките... на свилените трели, спирално заизвили към върха.
Стоманената, властна мекота.
Това е вид особена коприна.
Просмуканата пъстра светлина полека тъканта преобразява.
Oтблясъци от хиляди слънца на спектъра мощта освобождават.
При всеки здрач или виделина, под звезден път или луна изгряла -
пак същата и нова пелена: ефирна, непозната, вечно цяла.
Магическата дарба на плата.
Гласът ти е неистова коприна.
Брилянтна поразява тъканта на тoзи звук - безумен и спокоен.
Най-плътната, прозирна Свобода! Упойващ цвят и нота разтревожена...
Цигулково приплъзва се лъка на твоя глас по струните изнервени
и бавно еманира топлина, пронизана от стоновете ледени.
Студено-нажежената нега.
Гласът ти е изопната коприна.
Напрегнати до пръсване длета прорязват паяжинните пространства -
преплитат се... оплитат се в една почти непредсказуема органца.
Уж тънка е и сякаш ще се скъса, а с дъх разкъсва само. Чак свисти!
Камшичени са крехките ù струни. Незрими, живи... жилави конци.
Магическата дарба на духа!
Необикновена Драма е това.
Вибрираща и ласкава стихия от образи, изплували в сатен.
А на последно действие в картината възправя се Маестро вдъховен.
Подава тон... И хорове нетленни пригласят на певеца Серафим
в едно сияйно песен-приношение - най-дивния, горящ, Копринен Химн!
Сатенената
Муза
на
Духа!
© Мария Радкова All rights reserved.