Сближител
Съседката, която от детство не понасям,
днес мина и ми каза приятелски: Здравей!
Каво се случи всъщност, съвсем не ми е ясно.
Дали не иска просто, да ми се надсмее?
Оказа се обаче, че пратил съм покана
и тя, я е приела. Била със чужди ник.
Чатили сме даже до късна доба, двама.
Познала ме. Мълчала. Разбрах го преди миг.
Какво ли съм и казал? Не помня, честна дума.
Приятели във фейса през месец се менят.
Съседката обаче е истинско безумие.
Не мога да се трая и много ме е яд.
А тя една щастлива, като сърне подскача.
До вчера срещу мен бе - усойница змия.
Добрата дума, мисля си, колко много значи
от всеки мъж достоен към всякоя жена.
Е, хайде, че ми пише. Чакала ме. Тръгвам.
Съседските проблеми са вече прах и пух.
Ще пиша к'во се случи, обаче като съмне.
Сближава и съседи, прекрасният фейсбук.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
