Не ми е скъпа вече старата къща,
тежи ми пътят за нея,
сърцето ми е закопняло
към нови светове да поеме.

Няма кого тук да оставя -
душата ми е като птица -
песента е в дрехата й
свободата - животът !

С лекота тръгнала в утрото,
устремена в неизвестна посока,
бих се вляла в светлината на слънцето
в любовта бих изоряла без остатък.

Сбогом, казвам на родната къща,
сбогом и прости, моя младост.
От днес пилигрим призован
аз ще скитам без земна радост !