Dec 22, 2020, 7:46 PM

Сбогом, годино!

  Poetry » Civic
1K 0 0

Довиждане, стара годино!

Направи, каквото направи,

взе, каквото си взе...

Пиша ти забележка,

с червено мастило

голямо и заслужено

"слаб две"!

Между звън на чаши

и празничен тост

се промъкна лукаво

в новогодишната нощ.

Обещаваща, кротка,

с бавна походка...

А после ... изведнъж полудя!

Още не изтрила

своя бляскав макиаж

и … яхна косата!

Признавам, висш пилотаж!

Опита се духа да ни отнемеш.

Посегна и на свободата!

Поиска живота ни

в ръцете си да вземеш!

Отне игрите на децата!

Раздели човек от човека…

Ще ти кажа,

пренебрегнала етикета:

Вярата и надеждата

не успя да убиеш,

нищо, че под маски

искаше да ни скриеш!

Хайде, отивай си, тръгвай от тук!

Заключвам те зад решетки,

в жълти райета.

Захвърлям те

както в бутилка зъл дух.

Казвам ти "Сбогом, годино! "

И за доказателство - виж,

откъсвам от календара ти

и последния лист!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниела Виткова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...