Сбогом каза тя
Есента постла в гората пъстролистия килим
и след туй поръси сълзи небосводът син.
Носи тя вълшебна радост, блика в топли цветове.
Носи и тъга стаена в бурни, тъмни ветрове.
Слънцето прибра позлата, дръпна облаците сиви
и ни чакат, знаем вече, нощи дълги и лениви.
Иска ни се да запазим топли, летните любови,
но ни чака студ предречен в дните къси и сурови.
Есен топла и студена, с нас измамно се шегува
и готова да си иде, мисли как да се сбогува.
Да ни каже тръгвам вече,стига цветно си играх.
Зимата ще носи бяло, този цвят и завещах.
Литна лист последен, в танц се завъртя.
Тръгва си и тази есен, сбогом каза тя…
© Люси Атанасова All rights reserved. ✍️ No AI Used
