Jun 29, 2007, 12:52 AM

Сбогом, лято

  Poetry
955 0 1
Сбогом, мое мило лято,
отлетя бързо като ято.
Ден след ден, час след час
непрестанно плача аз.

Училището наближава,
денят петнайсти сгорещява.
Отиде си, безгрижно мое лято,
вече се събира училищното ято.

От носталгията винаги боли,
споменът за тебе непрестанно ще гори.
Лято, лято, мило мое лято,
отиде си бързо като ято!

01.09.1995 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариета Аргирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...