Сбогом, лято!
Ти пак си тръгваш, светло лято
и с тебе си отива част от мен,
с крила помаха ми отлитащото ято,
с тъга изпрати го разплаканият ден.
Отиваш си, отиваш, топло лято,
след тебе есен тук ще позвъни,
във клоните ще духа хладен вятър,
листата ще се ронят като сълзи!
И зимата със бури ще вилнее,
и леден студ земята ще смрази,
а после топъл вятър ще повее,
ще се разлеят пролетни води!
Ти пак ще се завърнеш, светло лято
и птиците ще дойдат някой ден,
но няма да се върне мойта младост -
отиде си завинаги от мен!
© Ракина Радева All rights reserved.
