Сбогом, любов
Сбогом, любов
Тъй дълго за тебе копнях.
Излях водопади от нежност.
Във мислите пъплеше... грях -
за мен бе и бряг и безбрежност.
Ти беше във моята нощ –
в съня ми бе сбъднатост, прилив.
Вулкан беше – сила и мощ –
бе свят, бе живот, бе идилия.
В деня ми чертаеше път
сред пролетни макове, песни.
Потръпваше моята плът
и бяха просторите тесни.
Ти беше. Но свърши нощта.
Денят превали някак втресен.
И сляха се вик и тъга,
заглъхващи в тази ми песен.
И моя нестихващ копнеж
отнесе го нейде реката.
Дари на морето кипеж –
на мене - откри свободата.
© Златка All rights reserved.
