Сбогом, Слабак!
По славата хвърли парцал и отиде в Балкана.
С гърдите пое аромат от Шибилски мечти.
Верен на себе си, ти до края остана
малка свещичка в световния храм да гориш.
Култови реплики още звучат сред народа:
"Няма не искам. Ще пием ракийка сега..."
Лидер на партия, а не потърси изгода.
Следва безкористно своята свята мечта.
Тръгна натам, където всички ще идем.
Плю на живота - пресъхнал, мухлясал комат.
Даже ръцете ти също в юмруци изстинаха,
за да изстискат позора на целият свят.
Всички сълзи по лицето си ще изчистя
и ще те търся звездичка в среднощния мрак.
Сбогом ти казвам от тук, от далечна Силистра.
Ти си оставаш за мен - идеалът Слабак!...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
