Тъмна стая,
в нея - аз и ти.
На нашата любов дошъл е краят
и спомени нахлуват тихо в нашите души.
И двамата мълчим,
а колко много всъщност ни се иска да си кажем.
И двамата - така сами -
с раздяла решили сме да се накажем.
Отминаха щастливите ни дни
и обич няма вече помежду ни.
Единствено приятелски сълзи,
горчива болка и последни думи.
© Антоанета Георгиева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
