Сбогуване
Тръгвай, либе! Чакат те баири.
Девет планини пред теб стоят. Късно е. Дори щурец не свири. Птиците притихнали мълчат. Ето, либе, здравец за сполука, стрък чемшир за теб откъснах аз. Спомен да си имаш ти от тука. Знам, че ще забравиш моя глас. Нищо, че си слушал всяка вечер, с трепет, там, от вашия чардак - песните ми, моя смях сърдечен, чак докато стане пълен мрак. Знам, че ще забравиш и очите, дето са те гледали със свян. Няма да съм твоето момиче, твоята невеста, твоят блян... Друга ще ти носи в маранята пълни менци с изворна вода. Друга ще те хваща за ръката. Друга ще ти народи деца. Тръгвай, либе, щом са те продали! Нека на душите им тежат грошовете, златните гердани, твоите сълзи и... мойта смърт.
Девет планини пред теб стоят. Късно е. Дори щурец не свири. Птиците притихнали мълчат. Ето, либе, здравец за сполука, стрък чемшир за теб откъснах аз. Спомен да си имаш ти от тука. Знам, че ще забравиш моя глас. Нищо, че си слушал всяка вечер, с трепет, там, от вашия чардак - песните ми, моя смях сърдечен, чак докато стане пълен мрак. Знам, че ще забравиш и очите, дето са те гледали със свян. Няма да съм твоето момиче, твоята невеста, твоят блян... Друга ще ти носи в маранята пълни менци с изворна вода. Друга ще те хваща за ръката. Друга ще ти народи деца. Тръгвай, либе, щом са те продали! Нека на душите им тежат грошовете, златните гердани, твоите сълзи и... мойта смърт.
© Васка Мадарова All rights reserved.
