По клоните на старата черница
подскача черен като дявол гарван.
Сега ги няма прелетните птици,
принуден съм на него да се радвам.
Понякога замира неподвижен,
унило клюна под крилото скрива.
Дали не спи? Или си има грижи?
Но поза на мислител му отива...
Дали сънува пролетната лудост -
с напъпил цвят и насекоми дребни?...
Сега да се изхрани му е трудно,
но в дните сме на зимата последни. ...