Avis (Павлина Соколова)
362 966
Jun 5, 2018, 10:04 AM

Сбогуване с ненужните тъги 

  Poetry » Other
942 11 12

 

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи. 
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...

 

Не помня всички нишки от кълбото,
оплело мойта кръв и моят път.
Навярно бяха скъсани, защото
тук-там ме спираха на кръстопът...

 

Тогава стигах моето дърво.
Говорех му... На глас. Да се уплаша
от думите, които само то
умее да изтръгне от душата.

 

Но днес разбрах -  дървото не е мое!
То беше като моя Бог - на всички. 
Оставих нему друг да му говори,
да сложи нова къщичка за птички.

 

Последните ми думи бяха ясни.
Най-сетне аз намерих своя корен.
Кълбото се търкулна... и пораснах.
И нямаше тъга, а само спомен. 

© Павлина Соколова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??