Сбогуване с ненужните тъги

5.06.2018 г., 10:04 ч.

Поезия » Друга

5.0 / 18

1005 11 12

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи.
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...
Не помня всички нишки от кълбото,
оплело мойта кръв и моят път.
Навярно бяха скъсани, защото
тук-там ме спираха на кръстопът...
Тогава стигах моето дърво.
Говорех му... На глас. Да се уплаша
от думите, които само то
умее да изтръгне от душата. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Изплакани разкази
Безбожно

Остана на баира само църквата, надвиснала над мрачната безбожност. А долу в тишината стенат мъртвите...
Вечерен реквием

Неизживяната любов, пропусната от теб и мен. По нея аз тъгувам онемял. Посоките ожънати от птици опу...
Маргаритено

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Още произведения »