Avis (Павлина Соколова)
362 966
5.06.2018 г., 10:04 ч.

Сбогуване с ненужните тъги 

  Поезия » Друга
943 11 12

 

Това си беше моето дърво.
То помнеше най-тъжните ми думи. 
Бе старо, търпеливо и добро.
А Времето стоеше помежду ни...

 

Не помня всички нишки от кълбото,
оплело мойта кръв и моят път.
Навярно бяха скъсани, защото
тук-там ме спираха на кръстопът...

 

Тогава стигах моето дърво.
Говорех му... На глас. Да се уплаша
от думите, които само то
умее да изтръгне от душата.

 

Но днес разбрах -  дървото не е мое!
То беше като моя Бог - на всички. 
Оставих нему друг да му говори,
да сложи нова къщичка за птички.

 

Последните ми думи бяха ясни.
Най-сетне аз намерих своя корен.
Кълбото се търкулна... и пораснах.
И нямаше тъга, а само спомен. 

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??