Родена бе любов красива,
дари ме с нежност, топлина.
Добрата дума в дните сиви
превръщаше на светлина.
На нейните криле понесена
и с вярата, че си до мен,
тук всеки вопъл става песен
и всяка дума - сладък плен.
Дори и месец да не чувам
очаквания глас желан.
Обадиш ли се, ми се струва,
че сбъднал се е моят блян.
© Елена All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
