Желаех те, копнях за теб.
Години дълги търсих те навред.
Рисувах твоя образ във очите си.
Измислях те и те извайвах във мечтите си.
Аз знаех, обич моя, че те има.
Аз вярвах, че съществуваш някъде в света.
Със теб светът сега е по-различен,
наситен с нежност и със топлина.
Открих те аз сред хиляди звезди
и ето, сбъднаха се моите мечти.
Сърцето ми единствено за теб сега тупти,
ела, любов, и своето сърце ми подари!
© Антония All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
