Помниш ли, как плачеше небето,
когато пихме чай за първи път?
Как шляпахме във локвите по светло
и как суших косата ти с дъха
и аромат на утринна наслада,
как вплитах поглед в твоите очи?
Тогава тишината беше млада...
Тогава бяхме само аз и ти.
Изтекоха години от тогава.
Днес спомени текат като река.
Отлита нищото, но нещичко остава
да разкрещи онази тишина. ...