Сбъркана приказка
Не се събуждат лесно спящи дами,
ако са спали цели сто години.
Дори да няма в тях и грам измама,
дали се будят с помисли невинни?
И принцовете, шпагите кръстосали,
понесли златни ябълки (презрели),
ще видят, че дори и омагьосани,
красивите моми са остарели.
Самите те артритно ще проскърцват
и тайничко ще си кълнат късмета -
"защо ми беше нужно да я търся
зад девет планини, та чак в десета."
Навярно някой все пак ще го стори -
по навик - не с онази стара жажда -
ще я целуне, тя ще промърмори,
че още ù се спи. Да не досажда.
А после сънено ще го погледне,
ще го побутне вяло с показалец
и кратко ще му каже с тембър леден,
че чака принц, а не окаян старец.
И... пак ще си заспи за сто години,
за да сънува, който си поиска.
След принца, в друга приказка заминал,
остава вещицата да се киска.
© Христина Мачикян All rights reserved.
