Сцена в дъжда
Да, знам, че няма да излезеш на сцената.
Късно е - полунощ.
Отпусната дремя
в този стол половината нощ.
А всъщност не късният час ни разделя
(макар и актьор в първа част),
разделя ни просто дъждът на неделята,
затиснал те тихо у вас.
Във тази нощ жива и толкова сластна,
в която оркестърът къса струни,
обичам да лъжа, че монотонно властва
дъждът помежду ни.
Че това ще е последният романс, от който
ще се събудя схваната, изтръпнала.
Не локва - цял океан е между нас.
За нежност да мечтая е престъпно.
02.05.2015
Русе
© Елица Кръстева All rights reserved.
