May 3, 2015, 4:00 PM

Сцена в дъжда 

  Poetry » Love
502 0 2

Да, знам, че няма да излезеш на сцената.

Късно е - полунощ.
Отпусната дремя
в този стол половината нощ.

А всъщност не късният час ни разделя
(макар и актьор в първа част),
разделя ни просто дъждът на неделята,
затиснал те тихо у вас.

Във тази нощ жива и толкова сластна,
в която оркестърът къса струни,
обичам да лъжа, че монотонно властва
дъждът помежду ни.

Че това ще е последният романс, от който
ще се събудя схваната, изтръпнала.
Не локва - цял океан е между нас.
За нежност да мечтая е престъпно.

02.05.2015
Русе

© Елица Кръстева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??