Счупеното огледало
СЧУПЕНОТО ОГЛЕДАЛО
В душата ми – гнездо оси,
из мисълта ми бродят вълци.
Ти може чакан да не си,
но винаги добре дошъл си.
Ала защо да бъда с теб,
когато ти си като вятър –
пребродил стихналата степ
и вихри суркал сред тревата?
Скимтиш в комина – като пес,
изгубил се сред тъмнината.
Отворя ли – да влезеш днес,
ще ме напуснеш по-нататък.
Преситен от любов и стих,
копнежът отведнъж притихва.
Аз всъщност всичко дала бих
да бъдеш птица и молитва.
Криле за полет ще ти дам –
и свобода – да се пречистиш.
Познай какво е да си сам.
И моля се – да съм ти пристан.
© Валентина Йотова All rights reserved.
