bellaself

16 results

Солени очи 2-ра част 🇧🇬

С мокрите си от сълзите ръце, Мира натъпка в големия куфар малко неща. Тя докосна с поглед всеки ъгъл на стаята и изведнъж осъзна, че бе пораснала за повечето вещи. Изведнъж много от тях се превърнаха мислено в прах. Ненужните, одухотворени спомени от пясъка, обичта и морските вълни, които бе събира ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.3K 1

Солени очи 1-ва част 🇧🇬

Откакто го помнеше, очите му притежаваха светлия ужас на солта. Тя бе унищожила ръцете и живота му. Мислите му често бяха прекалено изморени, за да бъдат слушани под формата на думи. И все пак, чичо ѝ приличаше на странна граблива птица, която винаги я пазеше с недоверието и грубостта си.
На масата ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.4K 3

Ти умееш да обичаш 🇧🇬

Времето минава.
И аз оставам.
След него.
Нямам време
да гоня някого, ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Blank verse
1.1K 1

Ти 🇧🇬

Звуковете заглъхнаха,
цветовете избледняха, докосвайки унищожението.
Защото ти създаде ново измерение в мен -
следи от пепел и дим от спомени и боязън.
Засия с пронизващ, проклет в преходност пламък, ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Other
941

Завещание - втора част 🇧🇬

Старият се върна при създателя си и сега, заедно с него, злобееше от преизподнята. Ина забеляза, че го ненавижда и кълне на ум по същия начин, единствено страхът от черепа се спусна между ребрата.
Ина поливаше телефона със сълзите си, докато вървеше към Иван. Думите ѝ заглъхваха сред хлипания, безси ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.1K

Завещание 🇧🇬

Вечерта срещу 6-ти му прилоша. Изтощеното му тяло потъна тежко в леглото. Потъмня, сякаш сливайки се със сянката си. Старецът отново мърморене и пъшкаше с особена отдаденост. Ина не прие на сериозно сърцераздирателното му прощаване с нея и любимият му син. Старецът настояваше да го види. Успя да изн ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.3K 1

Дейност 🇧🇬

Димна завеса обгръща ме
Цигари треперят измежду пръстите
Лица оскотели мизерно поклащат се
Като руини ги виждам все същите
Студено кафе между зъбите ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Blank verse
1.1K 1

Когато луната изчезна 🇧🇬

Бялото ѝ почти прозрачно наметало пронизваше нежно гъстия мрак. Коприненият нощен вятър не спираше да се увива около дългите черни коси, които покорно следваха петите ѝ. Бледата кожа отразяваше ярката лунна светлина.
‎Самодивите се бяха събрали около един грамаден, побит в земята камък. Всеки седми ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.6K

Присъда 🇧🇬

Изгарям
Бавно,
Красиво е, виждаш ли
Как се проклинам във пламъци
Бледи от спомени ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Blank verse
1.5K 2 1

Житието на св. Кирил 🇧🇬

Житието на Кирил се явява като много ценна за съвремието творба, защото представлява първия житиепис в старобългарската литература. Авторството на творбата и до днес е спорен въпрос. Сигурно е, че създателят на житието е бил славянин, близък до Кирил Философ и брат му Методий. Най-вероятно е бил тех ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Essays » Student essays
19K 1

Светове 🇧🇬

Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Others
1.8K 2 3

Живеем сред руините на едно „забравено” време 🇧🇬

Всъщност не знам защо точно започвам да пиша всичко това. Не знам дори в коя категория да го пусна…
Откакто се помня, живея в едно малко градче в България. Населението му е около десет хиляди човека. Досега нищо нередно не ми е правело впечатление, но наскоро се загледах по-внимателно в улиците, в п ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Essays » Civic
2K 1 2

Фея 🇧🇬

- Катя, хайде по-бързо! От петнайсет минути ме залъгваш, че си тръгнала. Тези номера вече не минават! Знам, че още си във вас. - гневният глас на Мира излизаше от телефонната слушалка и кънтеше досадно в главата на момичето.
Катерина от своя страна за пореден път оглеждаше стаята си с надеждата да н ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Prose » Short stories
1.1K 1

Скитници 🇧🇬

Скитник съм аз,
скитник си и ти.
Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.
Ще си останем тук на прага ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Other
1.8K 1

Счупени крила 🇧🇬

Един ден си тъжен,
на другия се смееш
животът е коварен,
защото го живееш.
Как всичко е различно, ...
bellaself (Мануела)
bellaself
Poetry » Other
1.6K 3