Не искам тебе, него или нея,
само да върна себе си копнея.
Коя съм, каква съм забравих
и май заради теб го направих.
Опитвайки да бъда каква ли не,
за да пленя твоето сърце...
Но оказа се, че не притежаваш
ни сърце, ни душа и да раняваш
можеш само. А сега загубих
и аз своето, понеже се влюбих
преди време като наивно дете,
на което ти вече всичко отне...
© Александра Чикова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
