May 30, 2008, 10:23 PM

Себеусещане 

  Poetry » Phylosophy
817 0 17
На мен не са ми нужни обещания,
размити, непотребни трудни думи.
Достатъчни са тихите обятия
на парещата вечност помежду ни.
От показност и блясък нямам нужда,
от рани изпокъсани. И драми...
Дали на любовта ти днес съм чужда,
разказваш ми единствено в съня ми.
Аз зная, че понякога е странно
така внезапно в тебе да изстине
усещането. Всичко да е равно
на котата, в която се разминем...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Христова All rights reserved.

Random works
: ??:??