Себеусещане в Атина или историята на едно емигрантство
Мириша на загнило и на старо.
Бълхи и кърлежи са мое ежедневие.
Една звезда си имам - силна вяра.
Престоя си отчитам за падение.
Не съм критичен - просто съм реален.
През този век на техника напреднала,
аз мрамори и камъни търкалям
и стискам зъби, за да не побегна.
Езика не разбирам и не зная.
Мазолите убиват по ръцете.
И кучетата даже не ме лаят,
а нервите са корабни въжета.
Обноските са много принизени.
Жената е продукт и цел, и средство.
Мълча и не изказвам лично мнение...
Заспя ли вечер, плувам в свойто детство.
И нежно ме прегръща красотата,
от спомените детски съживена.
България чрез мене си поплака.
От мен не е обаче огорчена!
16 септември 2010 г.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
