Седем
Седем
Оставяш ме сама със
случайността
и всичко помежду ни
и чудя се
защо
не те принудих да си с мен
с невинна хитрина,
последвана от още някоя.
Защо
не поисках да си всичко
което някога ще имам
в сърцето си.
Но знам защо.
В сърцето ми има
място за всички,
но не и за идеята
да те принудя,
да реша от твое име,
да те омая
с пипала.
Не мога
да съм твоята любима,
ако ти не дойдеш сам.
А ти идваш.
Отново и отново.
И те обичам
както никога не бих могла,
ако не бях рискувала
да бъда себе си
до теб.
Падна се
числото
седем
в едно засукано
пространство
от изгубени мечти
и ни потули
в некубичен дом.
И затанцувах.
© Йоана All rights reserved.
