Jan 5, 2021, 9:38 PM

Седем 

  Poetry » Love, Other
319 3 1
Седем

 

Оставяш ме сама със

случайността

и всичко помежду ни

и чудя се

защо

не те принудих да си с мен

с невинна хитрина,

последвана от още някоя.

Защо

не поисках да си всичко

което някога ще имам

в сърцето си.

Но знам защо.

В сърцето ми има

място за всички,

но не и за идеята

да те принудя,

да реша от твое име,

да те омая

с пипала.

Не мога

да съм твоята любима,

ако ти не дойдеш сам.

А ти идваш.

Отново и отново.

И те обичам

както никога не бих могла,

ако не бях рискувала

да бъда себе си

до теб. 

Падна се

числото

седем

в едно засукано

пространство

от изгубени мечти

и ни потули

в некубичен дом. 

И затанцувах. 

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Дълбоки са смислите на числото 7, а те са твърде много. Дори 7 дни не биха ми стигнали, за да ги разкажа. Но това стихотворение има още по-дълбок смисъл.
    Защото подсказва за 7-мото небе на любовта.

    "И те обичам
    както никога не бих могла,
    ако не бях рискувала
    да бъда себе си
    до теб.
    Падна се
    числото
    седем
    в едно засукано
    пространство
    от изгубени мечти
    и ни потули
    в некубичен дом.
    И затанцувах."

    Грандиозен финал, в който изразността достига некубичен апогей!
Random works
: ??:??