Седем вечности дъжд
Замлъкнах аз, а онемя и ти.
Небето си подпирам и тежи ми,
побрах света си в шепичката рими,
за друг живот ли думите пестим?
И в тишината всеки звук разбит
пронизва ме – парченца лед в кръвта ми,
а другият живот е за избрани,
ако го има. Може би е мит.
Целувам я по мокрите очи
и любовта си да излее в песен,
аз уча търпеливо свойта есен,
дори дъждът в мълчание горчи.
А после седем вечности и час,
словата валят... дъжд нежен и потаен,
светът ни от любов да засияе.
Че другият живот не е за нас.
© Надежда Ангелова All rights reserved. ✍️ No AI Used
