paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
Jul 28, 2019, 11:33 AM

Седиш на прага, мамо... 

  Poetry » Other
2005 25 18

Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залеза с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома – 
ще се отправиш някой ден към рая...

 

Сега мълчите... Ти, и вечерта. 
А, може би – със вятъра говориш? 
Пристъпва листопадно есента
и топла тишина пълзи по двора.

 

Прости, че все не ми остава ден
до теб на свечеряване да седна...
Докато си облечена във тлен –
ръцете ти еднички да погледам.

 

Прости и на света обезумял,
че все за обич време не остава.
Във погледа с най-кротката печал –
ти шепа зрели вишни ми подаваш...

 

Изпращаш ме до пътната врата, 
и залезът в косите ти играе...
В такава вечер, с птичите ята – 
олекнала – ще полетиш към рая...

 

Тогава, зная... ще намеря ден 
ръцете ти еднички да оплача...
И дълго, страшно... ще отеква в мен 
мълчанието ти, попило в здрача.

© Гълъбина Митева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??