paloma66 (Гълъбина Митева)
171 43
28.07.2019 г., 11:33 ч.

Седиш на прага, мамо... 

  Поезия » Друга
2431 25 18

Седиш на прага, мамо. Все сама.
И залезът с косите ти играе.
Преди да ме дочакаш у дома – 
ще се отправиш някой ден към рая...

 

Сега мълчите... Ти, и вечерта. 
А, може би – със вятъра говориш? 
Пристъпва листопадно есента
и топла тишина пълзи по двора.

 

Прости, че все не ми остава ден
до теб на свечеряване да седна...
Докато си облечена във тлен –
ръцете ти еднички да погледам.

 

Прости и на света обезумял,
че все за обич време не остава.
Във погледа с най-кротката печал –
ти шепа зрели вишни ми подаваш...

 

Изпращаш ме до пътната врата, 
и залезът в косите ти играе...
В такава вечер, с птичите ята – 
олекнала – ще полетиш към рая...

 

Тогава, зная... ще намеря ден 
ръцете ти еднички да оплача...
И дълго, страшно... ще отеква в мен 
мълчанието ти, попило в здрача.

© Гълъбина Митева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??