Jan 15, 2017, 11:12 AM

Седма степен по Рихтер

  Poetry » Love
509 2 8

Още си тук? Не желаеш сбогуване...
Във страстта ми се хвърляш изцяло,
каскадьор безразсъден, който страстно жадува
мойто тръпнещо, огнено тяло.
Но не знаеш, нали, причинявам изгаряне,
седма степен... направо фатално
и горя до безкрайност, и нямам угасване,
и дамгосвам със обич брутално.
Ти не знаеш, нали, че съм пролетен сняг,
и се трупам в нощта ти нечакана.
С бяло було покривам вечерния мрак,
а осъмвам и ставам разплакана.
И не знаеш, нали, магнетичен съм знак,
руна Wonjo с послание за радост,
малко семе, скътано в сърцето на мак,
и йогийска асана за младост.
И не знаеш, нали, че съм чай от татул,
и отровна лекувам душата ти,
и съм смях на дете, стихнал плач над Мосул,
аз съм бяла магия в съдбата ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неземна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....