Jul 12, 2007, 9:09 PM

Седма - своевременна и утешителна

  Poetry
1.4K 0 5

Така било е и ще бъде,

още от древни времена,

и ако някой има мъдрост,

ще е съгласен с мен сега

Юначетата все препират,

тъй както малките деца,

ту приключения намират,

ту се забъркват в куп неща  :)

Но има правило неписано,

че интересът ще е траен,

ако в таз приказка измислена

какъв е краят не се знае  :)

А щом пък всичките читатели,

се чувстват като в главна роля,

то значи си успял, приятелю,

от себе си бъди доволен,

защото всеки ще желае,

завършек да напише сам,

според това какво мечтае

и разказвач ли е голям  :)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...