Седмата
СЕДМАТА
След седем години зла зима помете
лъжите на седем лета.
Телата ни бяха оскъдно облечени,
душите - безкрайни крила.
Безкрайни пред края, без време, но вечни -
поехме по пътя натам,
където грешилите търсят безгрешност,
където е светлият храм
на жадното тяло и кротката мисъл,
на трудно простеното зло,
където кълнили са скритите истини...
И знае ли някой защо
по-скоро буквално, по-малко преносно,
се спънахме в седмия праг -
едва ли защото числото си носи
митично-мистичен заряд...
По пътя залезе последното слънце
на седмата пролет добра.
На жаркото лято последното зрънце
погребахме там, под снега.
И седмата зима дойде за разплата
сред късния летен кипеж.
Студена и строга, облече телата
и сипа в косите ни скреж.
Сега няма полет - върхът е далече,
но все още крачим натам -
безкрайни пред края, без време, но вечни
и всеки със себе си. Сам.
© Галена Воротинцева All rights reserved.
