Седмият ден на Бога
Спи ли Бог, или въздиша
нощем над света заспал
и по рая си предишен
рони скърби и печал?
Скритом може би поглежда
своя свят несъвършен.
Той творбата си прилежно
ще довърши някой ден.
Да направи светлината
по-дълбока от скръбта
и да впрегне всеки вятър
с озаптяваща юзда,
нежни, тръните да станат
като дъх на младенец,
да закърпи всяка рана
с тънък паяков конец.
Болка никой да не сеща.
И защо да ни боли,
ако всеки ни посреща
само с помисли добри?
Ех, ти, Господи, мечтател,
колко много си ни дал –
свят богат, добър приятел...
... А превръщаме го в кал.
© Валентина Йотова All rights reserved.
