Ръцете ти, очите ти, чертите -
накъдето погледна.
Вземи ме, на небето запрати ме,
но не на първото...
На седмото.
Прегръщай ме сред пухкавите облаци,
докато на гърдите ти притихвам.
Прегръщай ме - тук всички местни хорица
на гледката на влюбени са свикнали.
Прегръщай ме пред погледа на всички,
но думи, моля те, недей изрича.
На този свят ще падат като срички
оби-чай ме, оби-чай ме, оби-чай..
Целувай ме като любим, носи ме
като безплътен ангел на крилата си.
На седмото небе какво ли правят
със толкова щастие в краката си?
04.05.2015
Велико Търново
© Елица Кръстева All rights reserved.