Dec 20, 2008, 9:50 AM

Сега

  Poetry » Love
990 0 4

A трябва ли все да копнея

и образа твой да попивам

от спомена, който ме грее,

но често мен тъй обезсилва...

 

Как искам докрай да науча

урока по „днешно живеене”.

Потока свещен да отключа

на ... Този Момент. Заедно с тебе.                        

 

Сега да почувствам душата ти.

Не утре. Не в спомен да тлея...

Дали ще успея аз някога

с Настоящето да се гордея?!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Радкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...