Oct 23, 2011, 6:36 PM

Сега е времето да обичаш

  Poetry » Love
1.4K 0 5

Сега е времето да обичаш

 

Когато истинска любов в сърцето е горяла

и със сбогом тръгнеш си... дори накрай света,

в самота облечен, винаги ще носиш

искрица малка - спомена за любовта!

Безмилостно годините ще се изнизват,

очите често ще се пълнят със сълзи

и като от нож, забит дълбоко във сърцето,

до край живота тази рана ще кърви.

Ще искаш често времето да върнеш,

назад поглеждайки, ще търсиш пътя за дома,

където, свел глава, ще можеш да прегърнеш

и да целунеш с обич пак любимата жена.

Не отлагай дълго похода обратен,

оседлай си вятъра, пришпорвай го назад.

Сега е времето на прошка... да обичаш...

Сега е времето, докато си още млад!

 

19.10,2011 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Добрев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...