Сега съм истина
Отроних се в стих.
От глухарчето
донесено с вятъра.
И се скрих в сълза.
Усещах нежност, лято,
топлина и копнежи.
Бях... Бях всички тишини
и шепоти. Бях времето.
И сезоните. Есени и зими.
Сега ли? Сега съм истина.
Сега съм само обичане.
© Ванко Николов (Starkmaster° ®vn)′
© Ванко Николов All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
