Сеизмично
Сеизмично се клати
не по Рихтер кревата
и телата са потни и стон...
Ах, прекрасна е тази
тъй разголена пазва
със придатък от чист силикон.
Ханшът вие осмици
и се връзват езици,
по гърба ми - безмилостни нокти.
Тази нощ сме безсмъртни
вече няколко пъти
и в страстта си летим безпилотно.
Как със думи да кажа,
че достигнах етажа...
на небето до седмата кота.
Чиста доза нирвана
се разля под юргана,
платноходът ми пуснал е котва.
Ще ме гледа на лошо
пак комшията Гошо,
ще чертае закани със пръст.
Ще мърмори сърдито,
ала няма да пита
за среднощния наш земетръс.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
