Aug 11, 2009, 12:25 PM

Секстина

  Poetry
1.1K 0 1

Секстина


В на Филип града, край широкия Хебър,
покрити са старите къщи с цветя.
А древната крепост в морето – Несебър –
която царе и царици видя,
гордее се с църкви порутени. Скребър
цъфти там. Напразно днес хвали се тя!

Кралица... Дали ще погледне някога тя
водите спокойни на бавния Хебър?
Във кошници сплетох стеблата на скребър,
напълних ги с нежни и крехки цветя.
и пуснах ги в мътна вода. Тя видя
и всичко разбра... Но призва я Несебър!

Синът на великата крепост Несебър
избрала е в свойто сърце, уви, тя!
Във сенките скрити, нас той не видя.
Но утре, щом тръгне към тебе, о, Хебър,
във мен ще увехнат красиви цветя
и бял ще разцъфне жестокият скребър.

По-жилав от злите лиани на скребър
обетът я свръзва с сина на Несебър.
Напразно я кичих с уханни цветя –
от мене отвъргна очите си тя.
Днес нека да бърза към синия Хебър,
където Борил пораженье видя!

Но там единение също видя
страната... Днес яж плодовете на скребър,
защото ще бъдеш ти моя край Хебър!
От тази отрова щом вземеш, Несебър
ще спомниш ли пак? Не! И никога тя
от другиго няма да вземе цветя!

В косата й днес аромат на цветя
владее. Нощта, във която видя
луната да свети над нас, вечно тя
ще помни. Разкъсал с власт връзки от скребър,
ще смажа детето на древен Несебър!
Ще спра сам със воля водите ти, Хебър!

Безсилна, тя взе от водата цветя,
и спрелия Хебър тогава видя -
поникна вред скребър из знатен Несебър!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тошко All rights reserved.

Comments

Comments

  • Признавам си малко се обърках, но в цялото творение се е изляла толкова много енергия и магия, която рядко се среща, така че хареса ми.6

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...