Секунда по-дълга от вечност
За времето аз нямам време,
щом погледът ражда безкрая.
Във чаша пиянството стене,
почти пренебрегнало Рая.
А ти - твърде нежно целуваш,
очите ти - черни маслини.
Забравих коя съм.., а всъщност
облечена в бяла коприна..
те слушам, (а нищо не чувам..)
И зная, че губя ума си.
И може би само секунда
дели ме от твоите устни.
За времето нямаме време,
на пътя по-тънък от косъм.
В очите желание стене,
в ръцете ти аз съм от восък.
Пияни с мерло. И със обич,
кибритени клечки във огън -
горим от порок до порочност
и аз безразсъдно съм твоя.
Разкъсваш небето на ноти
съвсем непознати за мене.
В секунда крепи се животът.
В секунда по-дълга от вечност.
© Деница Гарелова All rights reserved.
