Селце край пътя
СЕЛЦЕ КРАЙ ПЪТЯ
Селце без поп, ченге, дори без кмет,
с ошетани от цигани кошари,
гърнето от разнищения плет
го взеха калайджии катунари,
и само дявол знае накъде
катунът им след есента отпраши,
и нямаше какво да се краде,
защото нароиха се апаши,
и даскалото взе да се руши –
на, покривът му завчера прокапа,
а лудият над мъртвите души
из гробището цял ден мята капа,
и виеха край празното шосе
огромни вихрулици черни врани,
а нявга – над закланото прасе,
мъжете пихме виното със кани,
а онзи ден дори Светия кръст
отмъкнаха от килнатата черква...
Тури му пепел и сипи му пръст! –
щом цял народ сам себе си зачерква.
© Валери Станков All rights reserved.
