Селфи с двама случайници
СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ
Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.
Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.
Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.
И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах.
Доде вървим по прашните си друми – и суркаме из Нищото чепик,
разбираме се някак си – без думи,
и само с поглед – остър като вик.
Единият ме пита: – Как си, готин? – а другият по цяла нощ мълчи.
Живея с тях, за да не съм самотен. И те ме гледат с влюбени очи.
Девойчиците с римички ги глезим – и аз се питам всеки Божи ден
какво ли ще съм с моите поезии, ако не дишат тия двама в мен? –
и – ако нявга този свят напусна, ще тръгнем вдън Безкраите – пеша.
Животът с тях бе повод за изкуство.
Смъртта – летеж на вечната душа.
© Валери Станков All rights reserved.
