СЕЛФИ С ДВАМА СЛУЧАЙНИЦИ

Навярно в мен живеят двама души – и е прекрасен сговорът им тих.

Единият – доде цигарка пуши, то другият нарежда стих след стих.

Понякога играят цял ден табла, или ме бият – зверската! – на шах.

И напоследък взех да им се радвам, и мисля – същините им разбрах.

Доде вървим по прашните си друми – и суркаме из Нищото чепик,

разбираме се някак си – без думи,

и само с поглед – остър като вик.

Единият ме пита: – Как си, готин? – а другият по цяла нощ мълчи.

Живея с тях, за да не съм самотен. И те ме гледат с влюбени очи.

Девойчиците с римички ги глезим – и аз се питам всеки Божи ден

какво ли ще съм с моите поезии, ако не дишат тия двама в мен? –

и – ако нявга този свят напусна, ще тръгнем вдън Безкраите – пеша.

Животът с тях бе повод за изкуство.

Смъртта – летеж на вечната душа.