Селото
Разля усмивката си топла лятото.
Търкулна я във селските дворове.
Довя със нея на надежди ятото,
изпълни ги с очакване отново.
Цъфтят край пътя белите акации.
Билата са облечени в зелено.
Под покривите – лястовици кацнали;
децата пък – обелили колене.
Денят се ражда в хлябове омесени,
узрява в нощвите като погача
и привечер на хлопатари песните
огласят селото, щом падне здрачът.
А сумракът, обгърнал вън стоборите,
рисува силует на стара къща.
Сиротни зеят портата, прозорците
и никой никога не се завръща.
Стои тя тук, отдавна изоставена,
без дъх дори – коминът ѝ не пуши.
Душата ѝ въздишка е сподавена
и само нощем вятърът я слуша.
© Анахид Чальовска All rights reserved.
