Селска идилия

Poetry

1.6K 0 2

Селска идилия.

Прозрачна тишина навън,

стадата се завръщат.

Отеква тихо меден звън,

проплаква агне тъжно.

Ветрецът носи аромат

от изораните поля.

Ухае мириса познат

на плодове, цветя.

Нощта постила пелена

и две сърца повива.

Щурците в тази тишина

със шепота се сливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

suffer_angelus (Иван Атанасов)

Лично на мен ми допадна, макар че има хора, които надали ще се съгласят с мен. Поздравления, прекрасно е.

2004-02-03T23:24:12+02:00
hixxtam (Найден Найденов)

Песен...
Прекрасно!

2004-02-03T23:16:06+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0