Feb 3, 2004, 10:35 PM

Селска идилия

  Poetry
1.6K 0 2
Селска идилия.

Прозрачна тишина навън,

стадата се завръщат.

Отеква тихо меден звън,

проплаква агне тъжно.

       Ветрецът носи аромат

       от изораните поля.

       Ухае мириса познат

       на плодове, цветя.

Нощта постила пелена

и две сърца повива.

Щурците в тази тишина

със шепота се сливат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепа Деличева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....